Паяжини с невидими бодли
объркват сложно мислите с видения,
кристални, политнали отвън шепоти,
пропълзяват в моите владения,
по средата разлистват се розови пъпки,
откъснати и довяти от далечни имения,
посрещам дозите тревоги с усмихнати искри
и не се стряскам с непозволени изумления.
Прошепнати са тихо в бързината молитви,
заченати някак си неволно с откровения,
напоени са жестоко и жадно с онези сълзи,
които изместват покорно някои удивления, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация