Иван Вазов
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род!
Няма ги вече Хъшовете да говорят за борба,
българите, неговите българи са навели глава.
И сякаш в "По игото" българите живеят пак,
и няма ги смелата мома и славния юнак.
А те децата на България бягат, отлитат,
като немили-недраги по света се скитат.
Оставили те родина и родна бащина къща, ...