25.06.2012 г., 13:51 ч.

Избавление 

  Поезия » Друга
794 0 2
Татко, ще ме видиш мъртва
в поля от слънчеви лъчи
Недокосната от мръсни червеи,
с пропити от ръжда души.
Райски дъжд облива ни с дървото,
в което пуснах своите корени-мечти.
Извайваме стълба до небето
от жив плет разрушени съдби.
Издигайки се над пръстта,
тя приема облика на чиста сълза,
прегърнала детето в абстиненция
от плътската лъжа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Предложения
: ??:??