LiaNik (И.К.)
259 4451
7.07.2020 г., 20:39 ч.

Избелели платна 

  Поезия » Друга
1226 4 5

Пак скубеш, животе,

цвета от косите ми,

оставяш ги поръсени

с бяла мъгла...

Сивеят и дните,

календарно закичени,

на простор от избелели

от спомени цветни платна.

И кръгчета с моливи,

зацапват числата...

Очаквано. Минало.

Празник и делник...

Работиш, заспиваш,

минават проблемите -

висящи остарели палта.

Човек е безделник

в съдбата си, забравил доброто,

оставил в душата си мъчна следа.

Печелиш и губиш,

въртят колелетата,

стрелките неспирно броят ти деня...

Неосъзнато, останал си,

само с коси побелели,

и с крайче от лист

на живот в самота.

© И.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за прочита! Човек не винаги успява да се усмихва в ежедневието си, но е хубаво да иронизира живота си и от време на време да повдига пердето, за да види по- ясно посоката на пътя.
  • "минават проблемите -

    висящи остарели палта."

    Пожелавам ти тежка закачалка! Поздравления!
  • Такъв е животът:занимава ни със съществуването на любовта, като една липса,която изпускаме, когато я притежаваме...
    Хубаво е да участваме в играта на живота, но не всякога сме от печелившата стратегия на хазарта...
    Благодаря за това, че осъзнах,че има и други моменти на изпитания.
    Поздравления, Аделина!
  • Животът е най-безмилостният съдник, поздравления!
  • Тъжен стих, който докосва душата! Желая повече радост в живота!
Предложения
: ??:??