22.04.2016 г., 8:20 ч.

Избор 

  Поезия » Философска
493 0 0
Веднъж като
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления.
И там остана само бледо,
чувство като трънче на върха на пръста.
Мъката която дращи,
и в света на мъка пак ме връща.
Но за миг,
когато бях далеч,
във мислите си потопих се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Николов Всички права запазени

Предложения
: ??:??