Все сме недоволни. Все не ни стига.

За всеки мерим с два различни аршина.

За власт, за имоти, за пост, за пари.

За бащина къща, за мъже, за жени...

Защо ли, Човеко, от алчност се давиш?

И кули издигаш, и стени преграждаш?

Не си ли научи вече урока?

Винаги избирай вярна посока!

Всичко в този свят си има цена!

С надплата не можеш изкупи греха!

Скъпи са стоките „власт“ и „пари“.

Залъкът, повярвай, после горчи!

Ламтежът за къщи, за чужди имоти,

на съвестта ще лежат и …горко ти!

А колко малко ни е нужно

за да живеем по – разумно,

без умисъл, по човешки, без поза!

Да виждаме чудо в ежедневната проза.

Да погледнем назад по грубата пътека

и грешка осъзната да поправим полека…

Не примирѐн, смирен да си ти! 

С любов да постигаш своите мечти!

Животът е един, за обич,  за грижа.

Как да го живее, всеки сам избира!