Все сме недоволни. Все не ни стига.
За всеки мерим с два различни аршина.
За власт, за имоти, за пост, за пари.
За бащина къща, за мъже, за жени...
Защо ли, Човеко, от алчност се давиш?
И кули издигаш, и стени преграждаш?
Не си ли научи вече урока?
Винаги избирай вярна посока!
Всичко в този свят си има цена!
С надплата не можеш изкупи греха!
Скъпи са стоките „власт“ и „пари“.
Залъкът, повярвай, после горчи! ...