2.07.2011 г., 18:12 ч.

Избор 

  Поезия » Друга
538 0 0

Мога да съм нежна, мога да съм зла,

мога и отрова да ти поднеса...

Мога да съм демон, страх и суета.

Мога, но не искам... Нека се спася!

 

Мога да ти давам смях и топлина.

Може да не искам да ти устоя.

Можеш да ме имаш с страх и със вина.

Може, но не искай да се примиря.

 

Страхове и болка - всичко забрави.

С грижа ме обсебвай и ме съхрани.

В миг да избуяват нашите мечти

и да се стопяват всички "може би".

 

Колкото да казваш, че си преживял,

искреност и нежност ти не си ми дал.

Щом не можеш с обич да ме сътвориш,

може и самотен да се провалиш.

 

Няма и причина да си толкоз горд,

с обич се налучква верния акорд.

Песен от душата трудно се реди,

но - веднъж запята - винаги звучи.

 

© Силвия Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??