Мога да съм нежна, мога да съм зла,
мога и отрова да ти поднеса...
Мога да съм демон, страх и суета.
Мога, но не искам... Нека се спася!
Мога да ти давам смях и топлина.
Може да не искам да ти устоя.
Можеш да ме имаш с страх и със вина.
Може, но не искай да се примиря.
Страхове и болка - всичко забрави.
С грижа ме обсебвай и ме съхрани.
В миг да избуяват нашите мечти
и да се стопяват всички "може би".
Колкото да казваш, че си преживял,
искреност и нежност ти не си ми дал.
Щом не можеш с обич да ме сътвориш,
може и самотен да се провалиш.
Няма и причина да си толкоз горд,
с обич се налучква верния акорд.
Песен от душата трудно се реди,
но - веднъж запята - винаги звучи.
© Силвия Кръстева Всички права запазени