Опитвам се да ходя с Теб, мой Боже.

Направя крачка, после сбъркам две.

Но щом животът ми на карта е заложен,

Ти вдъхваш сила в моето сърце!

Познах Те и обикнах Те веднага.

И исках всичко да направиш Ти за мен.

А Ти ме учиш – да съм търпелива, блага,

да не препускам като вихър в зимен ден.

По детски настоявах аз обаче.

Желаех, тропах, сърдех се, крещях.

Не знаех и не виждах колко плачеш,

когато във света се суетях.

А Ти ме милваше, когато страдах,

когато мислех, че съм слаба и сама.

Привдигаше ме всеки път щом падах

и чакаше ме търпеливо у дома.

Объркан бе животът, който водех,

за любовта Ти плащах с уж добри дела.

Но вече стъпка… две… почти проходих

по Твоя път, със Твоите правила.

И знам, че бавно уча се… и трудно,

не съм отличничката на класа, уви.

Пак бъркам, правя грешки, но е чудно

как Твоята любов срама покри!

Днес с вяра „по водата” смело крача.

Избрах на Теб изцяло да се доверя.

Избрах да се усмихвам, не да плача.

Избрах да кажа днес: БЛАГОДАРЯ!