Изборите чукат на вратата
във тази закъсняла неспокойна пролет.
Отново почва евтиният театър
в декор от партии, програми
и изтъркани играчи,
в украса на скалъпени прогнози
с адрес към пъстрия шпалир
наивници-зяпачи.
Не почна Българската пролет!
Народът умълчал се, направи опит
да разтвори своите криле
в прибързан кратък полет.
Но, не би! Изглежда му е рано!
Изправи се, обаче
не бе дошъл моментът
на дълго чакани водачи!
Сега наново ще го дъвчат,
ще му разтягат дъвки
и небивали локуми.
Дори ще му размахват пръст,
ще го заплашват с лоши дни
и нови нескопосани зулуми
като че досега му беше малко.
То този цирк си няма край!
Хоро с навързани безсрамници
пак със мерак за апетитен пай!
Ех, тъжно му е на човек да наблюдава
безсмисления омагьосан кръг,
във отчаянието завладян,
а има право на живот достоен,
а има право да захвърли патерицата
на дългия, безрадостен недъг!
гр. София, 20.04.2013 г.
© Димитър Христов Всички права запазени