1.09.2012 г., 23:24 ч.

ИзборЪТ 

  Поезия » Друга
561 0 3

Никой не ми каза, че толкова ще боли. 

Никой не ми спести дъжда.

Не искам да виждам света покрай мен.

Не искам да бъда самотна душа. 

 

Не съм готова да търся наново.

Не съм си представяла, че ще стигна до тук.

Да обърна гръб на спомена.

И да тръгна с тъжно приведена вече глава!

 

© Светлана Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бъди силна и само напред ! Всички сме минали по този път и за жалост
    когато обичаш боли !
  • Времето лекува!!!
  • Вдигни главата! Ако вървиш така, няма къде да стигнеш! Болката кристализира като бисер в мидена черупка! Няма да ти мине - ще станеш просто по-силна!
Предложения
: ??:??