Ще се разделя с душата.
Тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята -
вечно в нея да лежи,
а душата ми прелята
във ефира да кръжи.
Да се рее сред звездите
като шепа светлина
и да търси тя следите
на отминала жена.
© Никола Апостолов Всички права запазени