4.01.2017 г., 23:45 ч.  

Изборът е съдба 

  Поезия » Философска, Свободен стих
644 2 0
Кръжим във мъглявини влажни
и влачим цвилещи кухини стари.
За кой ли път губим път и посока
насред хаоса на орис зеленоока?
В езерото мътно на взора ни жаден
топят се отломки от книжни лодки.
Затъва, дави се в дълбокото вярата,
в пролетите – трилион сълзи кални.
В гените ли е закодирана Съдбата?
Или е плодът зрял на мисъл – ясна?
С думите звездни поим животворно,
ако не пълним с тях кредо бездънно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Предложения
: ??:??