Стоиш на ръба и се чустваш обречен...
Надолу е бездна, нагоре е рай,
пътят надолу е равен и лесен,
нагоре самотно и стръмно е... знай.
Надолу потъваш във лукс и омраза,
нагоре се кичиш с трънливи венци,
надолу минаваш през похот заразна,
нагоре живееш със чужди съдби.
Надолу са злоба, вина и пороци,
накрая оставаш нещастен и сам,
нагоре са бури, скали и уроци,
накрая ти ставаш за другите храм.