Изчерпан съм, не мога и да пиша...
Отегчен от всички неуспехи...
Прочетен сън, душата ми издиша,
а клоун облечен е във мойте дрехи.
И сякаш, всеки гледа с недоверие...
Подмолен поглед, пълен с обвинения...
За Бога! Питам... Що за безхаберие?!
Светът е пълен със съмнения...
Откраднат миг, мечти със недоимък,
някой все на някой подражава...
И всеки се завайкал, че ближният му има,
вместо своя собствен труд да уважава... ...