Издигнат Трон
О, виж, "нощта" издига своя трон,
до сивата река, при онзи склон,
тъмата е безкрайна като в ад,
дори Луна не гали този град!
Там бесове пируват, не щадят,
ни беден, болен, нито и богат,
развява си косата черна чума,
не дава на душите дъх и дума!
Повлякла с нея даже тъмнината,
превземала наред - градове, селата
и докат всички спят в спокоен сън, ...