Издигнат Трон

27.11.2011 г., 12:13 ч. 4 год

Поезия » Философска

492 0 0

Издигнат Трон
О, виж, "нощта" издига своя трон,
до сивата река, при онзи склон,
тъмата е безкрайна като в ад,
дори Луна не гали този град!
Там бесове пируват, не щадят,
ни беден, болен, нито и богат,
развява си косата черна чума,
не дава на душите дъх и дума!
Повлякла с нея даже тъмнината,
превземала наред - градове, селата
и докат всички спят в спокоен сън, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръстопът на сънища
След сто лета

Разправят, че си луд и див. И лош и черен ,като дявол. Че търсил си ме в сто жени. Де никне цвете си...
... на авлигите, знай, не отива.

Стъпва тихо на пръсти април, с птича песен хлапашки свирука, и очи дъгоцветни присвил, с цъфнал клон...
За теб...

Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...

Още произведения »