Издрана от недокоснати страсти.
Жива от бурните емоции.
Остаряла от мимолетни обещания.
Подмладена от свежи мечти.
Прокудена от чужди очи.
Скрита в прогонената самота.
Нежна от мимолетните целувки.
Изнасилена от скъпата красота.
Пренебрегната от неизпъленени желания.
Такава е сега любовта ми.
А утре ще има нов облик.
Но пак ще е същата
© Димитър Владимиров Всички права запазени
Ще те измисля от дращенето на дъжда по прозореца. Ще бъдеш свежа, нова и бързо забравена. Принудила ме падайки да гледам към небето. И погледът ми ще търси следата от слънцето. Не ще го виждат денем оперираните от безмълвни чувства. Ще го търсят гледащите нощем крясъци на желаното. Ще заробиш емоциите ми, но мене няма да имаш. Ще те нося в себе си, но няма да спра да те търся в очите на другите. Ще си в мен по-силна от стихиите и там ще останеш- да те раздавам по малко на просещите обич.