yotovava (Валентина Йотова)
2641 22347
15.06.2022 г., 12:01 ч.  

Издраскана клечка кибрит 

  Поезия » Философска
605 6 13

ИЗДРАСКАНА КЛЕЧКА КИБРИТ

 

Потегля ли към оня свят,

навярно всичко ще забравя –

по пътя римите тежат –

и по-добре да ги оставя.

 

Търкулнатата ми сълза –

блестяла в люлякова шепа,

ще бъде спомен за бреза,

обрулена от ветровете.

 

Раздърпаната ми душа

ще спре зората да побира.

То, двайсет грама – и пеша,

достатъчни са за всемира.

 

Какво ли с мен ще отнеса?

И кой ли дълго би ме помнил?

Аз още вярвам в чудеса,

и знам, че всичко е възможно.

 

Колибата да стане дом,

за птички божии гнезденце,

завърне ли се мълчешком

при стария баща детенце.

 

И сухият комат сладни,

и може да се стъкне огън

с едничка клечица кибрит –

поднесени ли са със обич.

 

Да бях пророк – ала не съм,

на който гони чест и слава,

прошепнала му бих насън,

че само любовта спасява.

 

И ще ми липсваш, шарен свят –

защото друг не съществува!

Ще благославям всяка светлина –

дори когато се сбогувам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??