2.01.2009 г., 22:30 ч.

Изгаряне 

  Поезия » Философска
636 0 10
 

Изгаряне      

 

Суровите  дърва

пищяха  в  огъня.

Извиваха  се,

също като живи.

Пищяха пронизително.

Особено.

От писъка им 

тръпки те побиват.

 

Защо ги хвърли 

там,

в едно със другите?

Не ти ли дожаля -

зелени бяха.

 

Не ги пожали

нито ти,

ни бурята.

А те,

за да те стоплят

изгоряха.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??