Изгарящ сонет
(Шекспиров сонет)
Изгарям в собствен, нереален пламък,
неволно стъпках въглен тъй горещ.
Аз крехка съм жена, не съм от камък
Не съм и ничия ненужна вещ.
Животът уж бе от халва по-сладък.
Защо ме тази участ сполетя?
Лиших се от последния си залък,
но хитро ме подмами любовта.
Аз знам пожар такъв къде отвежда –
за портите на Ада се глася. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация