Вървя, навела глава, от болка сломена.
Вървя, а нищо не виждам и чувствам.
Отивам да изпратя част от живота си, да изпратя теб.
Последно сбогом, а от утре какво?
Влизам, ти лежиш безжизнен, но защо?
Нали си бяхме обещали толкова неща?
Та ти дори и не разбра, че си първата ми любов, опора в живота ми.
Приближавам се до теб, ти седиш, обграден с цветя,
хващам ръката ти - а тя е ледена.
Никога няма да забравя очите ти небесно сини,
ръцете ти - скриващи ме от света,
усмивката ти, таяща само топлина. ...