Изгрев

(възторжено)

Щом небето от Изгрева светва

и задухат от там Ветрове –

аз забравям среднощните клетви

ако Нова любов ме зове...

Ако там, във червено – златисто

виждам нов за Живота си шанс! ...

И във облаци как поривисто –

се преливат нюанс във нюанс ...

Със надежда за обич и щастие

аз посрещам Денят вдъхновен

и за новото Първо причастие –

съм отново със Страст зареден...

Незалязлият диск на Луната

още горе е, призрачно – бял

и по своята диря позната

колебливо в Зората е спрял...

Със възторг зареден е ефира

от внезапно избухнала Страст –

синевата стихийно вибрира,

а със нея вибрирам и аз...

Сам приемам от Вятъра риска,

и към Утрото тръгвам сега,

щом над мен се разлива и плиска:

– от зората златиста река...

06.03.2011.