11.10.2015 г., 8:08 ч.  

Изгрев 

  Поезия » Пейзажна
441 0 2

 

 

             Изгрев...

 

Щом небето от Изгрева светва

и задухат от там ветрове-

аз забравям среднощните клетви

ако Нова любов ме зове...

 

Ако там, във червено- златисто

виждам ( в нов за Живота си шанс )

в бели облаци как поривисто

се преливат нюанс във нюанс-

 

пак с надежда за обич и щастие

аз посрещам денят вдъхновен

и за „Новото първо причастие”

съм отново със Страст зареден...

 

Незалязлият диск на Луната

още горе е, призрачно- бял,

но по своята диря позната

колебливо в Зората е спрял...

 

... Със възторг зареден е ефира

от внезапно избухнала Страст-

синевата стихийно вибрира,

а със нея вибрирам и аз,

 

и приемам от вятъра риска

да поема към Изгревът сам...

... А над мен се разлива и плиска

Светлината родена от там...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??