ИЗГРЕВИ НА МОЙТО УТРО
С тъга и радост детството си спомням,
онези мои първи времена,
но с чувството, че пак съм счупил стомна
но не признавам моята вина.
А туй са изгревите в мойто утро,
началото на моя малък свят,
мечтите ми за мойто светло утре
и за дежурствата ми непоряд...
Дори и хора гдето съм забравил,
места и случки, във далечен план,
неща които нейде съм оставил,
и от времето съм бил обран.
И близките, които вече нямам,
ги виждам вече в слаба светлина,
макар, че мъката ми още е голяма,
за майка, татко и сестра.
И първите училищни другари,
с които ни живота раздели,
които са недъгави и стари,
за тях сърцето още ме боли.
Такива чувства в мене се оплитат,
и с тях се радвам или пък скърбя,
мечтите ми крилати не политат,
а само пълнят старата торба!
29.10.2014г.София
© Христо Славов Всички права запазени