Изгревът на новия ден
Угасват звезди,
за миг тишина обзема цялата земя,
неусетно идва новият ден
красив и опиянен.
Отваря небето врата
на своята прекрасна зора,
с огнени стрели обстрелва света
в чудни нюанси и - светлина.
Извира като забързана река,
облива всичко в червенина,
разпръсква сякаш със ръка
златисти лъчи и - светлина.
Окъпано слънцето в морската шир,
възкачва високо в небесния мир,
възвестява с птичата песен на света,
че отново е дошъл денят.
© Мария Всички права запазени
Сигурно си бързала
За мен този стих е добър, много по-добър от следващия!