Вървях в гората, вървях в гората...

Стигнах до земя непозната.

Радвах се на красивата природа,

обиден и наранен исках да стоя далеч от народа!

Назад се обърнах и веднага там зърнах

златна земя, красиви дървета,

но аз имах нужда от малка пътека.

Исках да ме отведе там,

където ще ме ми дадат малка утеха!

В този момент, че съм се загубил осъзнах,

но не ме беше страх, дори сълза не пролях!

Търсех свят нов с малко любов.

Търсех избавление от моето неведение!

Студ прониза душата ми.

Все още не осъзнавах, че това е съдбата ми!

Искаше ми се при хората да се върна

и някого да прегърна!

Усещах как надеждата си отива отива от мен -

това бе най-страшният момент!

Една сълза покапа от моите очи.

Тогава ми се стори, че Бог е чул молитвите ми!

Надежда за мен изгря

в нощната черна и страховита тъма!

Тогава почувствах топлина,

усетих отново жива моята душа!

Аз бях в тъмнината вторачен.

Вярвах, че за мен е ангел изпратен!

Чух тропот на камбани, доближих се.

Видях наблизо на една поляна нощни овчари.

Те можеха да ме върнат отново

в онази, осеяна от алчност и злоба земя,

но дали вече исках това?

Почувствах се изгубен в мечтите си... изгубен в дните си.

Заблуден от страха,

не знаех накъде да вървя!

Озовах се в на душата пропастта!

И очаквах просветление!

И без да се замислям, си избрах смъртта!

А дали тя бе единственото спасение?

 ©