14.03.2015 г., 19:31 ч.

Изгубен 

  Поезия » Философска
1010 0 1
Нижат се дните тихо край мен,
угасват надеждите по светлия ден.
Заглъхнала въздишка в ума кънти – Спри!
Защо ли бях заслепен от тез окаляни мечти...
Лутат се птиците в небесен сумрак.
Кога ли ще ги стигна – кога и как...
Посечени бяха мойте криле,
останах с' сал димящ пламък в сърце.
И питам се – не ще ли свърши часът студен,
що душата ми съхне в мрачния плен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. Всички права запазени

Предложения
: ??:??