Времето през мене минава.
Аз съм прозрачна.
Статична.
Тревогите, болката, скръбта,
заседнали в мене, не оставят следа.
Сразена.
Преследвах мечти. Превърнах ги в спомен.
Празнувах победи. Спечилих! Какво?
Самота.
Къде съм? Кога се изгубих? Защо?
Щом питам, значи ме има.
Сломена.
Не искам да Съществувам.
Искам да Бъда...
тази, която бях, преди да поискам да бъда такава, каквато съм сега.
© Светлана Всички права запазени