28.04.2018 г., 11:49 ч.

Изгубена 

  Поезия » Друга
757 0 4
Понякога така се поддавам на
страха, че чак срамувам се от мене...
В опит на всички да угодя,
превръщам се в прах и пепел...
Толкова малко е моето сърце,
но побира любов неизмерима...
Дава я на всеки срещнат човек,
дори да не заслужава...
Понякога ме обзема такъв голям срам
и цялата се изчервявам.
Получа ли някоя дребна хвалба
или мила дума... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??