Диди (Дочка Георгиева)
20 31
28.04.2018 г., 11:49 ч.

Изгубена 

  Поезия » Друга
678 0 4

Понякога така се поддавам на

страха, че чак срамувам се от мене...

В опит на всички да угодя,

превръщам се в прах и пепел...

 

Толкова малко е моето сърце,

но побира любов неизмерима...

Дава я на всеки срещнат човек,

дори да не заслужава...

 

Понякога ме обзема такъв голям срам

и цялата се изчервявам.

Получа ли някоя дребна хвалба

или мила дума...

 

Понякога така се поддавам на страха,

че забравям коя съм всъщност...

В опит на всички на угодя,

губя душевната си святост...

© Дочка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??