2.12.2012 г., 22:49 ч.

Изгубена 

  Поезия » Философска
500 0 0
В листата се ровя - претърсвам ги,
от кал са ми черни ръцете,
изсъхнали с нокти начупени,
душата - увяхнало цвете.
Изгубих се, себе си диря -
къде е онази различната,
която бе смях и любов -
сега ме владее себичната.
Тя само от лед е създадена,
незнаеща как да обича,
омраза към слънцето крие,
в сърцето доброто отрича. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??