15.06.2021 г., 17:06 ч.

Изгубената младост 

  Поезия » Философска
349 0 0
Щом погледна в бъдещето
виждам празнотата...
Напомня, че съм жива
само болката в главата.
Детските години отдалече
махат и ми се усмихват.
Сякаш блед са спомен вече
и силите ми бавно стихват.
"Не ще си позволя да бъда слаба" -
пред децата си на глас изричам
и мисля за изгубената младост
и колко много ги обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Предложения
: ??:??