Dia- (Диляна)
4 6
21.10.2013 г., 22:22 ч.

Изгубени 

  Поезия » Друга
658 0 8

 

С изхвърлени във нищото надежди,

с изгубени във вечността мечти,

надянали пак старите одежди,

погълнати от рутина мълчим.

 

Изчерпали сме чувството за близост,

изгубили усещане за страст,

потънали във сива брачна криза.

Кога? Какво се случи между нас?

 

Раздразнени от глупави съмнения

разискваме въпроси делови,

удавени в любов по задължение

уж заедно сме, а толкова сами.

 

Изгубени сме днес във тишината,

какво ли липсва във деня ни сив?

И питам се - това ли е Съдбата?

Кога е времето човек да е щастлив?

© Диляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря , Диляна ми е името !!!
  • За самотността и самотата - една сериозна проблематика. Браво за куража да се хвърляш в тези дълбоки води! Поздрав, Дияна!
  • Благодаря!
  • Добре дошла и от мен!!! Ще откриеш нови и добри приятели!!!
    Хубаво пишеш!!!
    Поздрави!!!
  • На мен също много ми хареса! Поздравления!
  • Благодаря Ви! Благодаря за топлото посрещане и благодаря за съвета !
  • Много ми хареса!
  • Хубав стих истинен, хареса ми много!
    Тук си доста по - събрана и ритмична от предния
    Бих ти предложила само "толкова" да замениш с "така"
    Добре дошла!
Предложения
: ??:??