17.09.2017 г., 11:52 ч.

Изгубени 

  Поезия » Друга
493 3 9

                  Един за друг ний бяхме

                  частици на едно сърце

                  и ден, и нощ горяхме

                  под малко, наше си небе.

 

                  Сега намръщени и неми

                  със поглед лош в земята.

                  За разговори няма теми

                  уж тук, а сякаш на луната.

 

                  Със теб в живота океан,

                  две лодки без гребец, весла.

                  Два бръмбара в човешка длан,

                  очакващи със страх смъртта.

 

                  Изгубени във мрачни дебри

                  забравили една мечта.

                  Родена плахо през септември,

                  проходила сама в снега.

 

                  Изгубени по пътя стръмен

                  към връх все тъй недостижим.

                  Изгубени във лес все тъмен,

                  невиждащи човек любим.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??