11.01.2011 г., 20:40 ч.

Изгубени мечти! 

  Поезия » Философска
599 0 0

Вятърът духа силно,

а с него моите мечти,

забързали се незнайно

накъде, просто и бързо

отлетяха...

 

Влакът потегля бавно

в нощта на силния вятър,

а с него моите мечти

простичко качиха се

на влака и отидоха си!

 

Автобусът тръгва,

незнайно накъде отива,

а с него моите мечти,

качени там, на предната

седалка, потеглиха и те...

 

И ти с тях отиде си

някъде в безкрайността...

А сега какво ще правя

нито ме пита, нито

пък обеща да си дойдеш!

 

Пак дали ще те видя,

пак дали ще те целуна?

Не, не мога да разчитам

на това, затова простичко

загърбвам миналото ни!

 

И сега поглеждам

в това далечно бъдеще

и трябва бързо да реша

коя пътека да поема!

Затова нямам време.

 

Простичко си казвам,

че реших засега сама

да бъда и по този начин

разреших си нещицата!

Работа да има само...

 

Да, това е животът,

криволичи ту натам,

ту насам, а с него

и аз се клатушкам,

но вече е време и си

 

стъпвам на краката,

на земята здраво,

защото това е най-добре!

Да мога да живея

с миналото ми.

 

И с всичките надежди,

и с вас, приятели добри,

просто без мечти,

продължих напред

и сега съм по-добре!

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??