perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
17.11.2020 г., 11:07 ч.

Изгубените в изгрева 

  Поезия » Друга
628 6 8

Изгубил пътя, не, не питам

дали ще стъпвам по пунктир,

и както птицата в небе полита

крилете си разтваряйки подир

стремежа си да вкуси свободата,

пространството и с други да дели,

така и аз поех ръката,

приятелят познава се, нали

деляхме и мечти, тревоги,

а пътищата наши са и прах

засипва стъпките и в огън

горят зачатъци на всеки грях,

защото други сме дотук различните

и в празника ни нямаше печал,

усмивките увисват от приличие

и никой никого не бе предал.

Сега се вее флаг над мъжко кредо:

"Един за всички, всички за един"

и не лъжа е туй, ни мит пореден,

аз в този свят не съм самин,

когато някой е изгубил пътя

и стъпките редят се по пунктир,

все някой на тавана е прикътал

антична маска на сатир,

но пътищата все в една посока

отдавна не посочват цел,

не се заклехме ни в порока,

ни маска някой е приел,

но имаме след нас следите,

с които начертахме кръст,

изгубените в изгрева, които

Съдбата сочи ни със пръст.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??