Разлива се до бледо синьо -
очертанието разпиляно...
и отминават множество години,
задъхани от спомените на тавана.
Пробягват неразбрани мисли,
неизречени на глас,
само две фалшиви, мамещи усмивки
се присмиват във захлас...
И скъсаната маска пак ще сложа,
ще се погледна отстрани
и само огледалото ще помни
мойте две парещи очи...
© Латифа Всички права запазени