Глух тътен.
Сивота далечна, препречена от мрежа мараня.
Не е горещо, но е топла, тежка, първична пустота.
Посред боклука,
мяркат се прозорци, почернели дупки самота.
Не е типично, и май боли туптяща, изживяна свобода.
Посмей да станеш!
Ще те затиснат нови, че и стари сто неща.
Не е трагично, но е жалко, че изход няма засега.
© Иван Иванов Всички права запазени