Произведението не е подходящо за лица под 18 години
А казват, че оставало навеки,
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят,
от гордост ще се пръсна всеки миг,
умра ли – гарантиран ми е раят,
от Бог съм и от дявол по-велик.
Смирено лижа всякакви табани
и дупета – целувам ги в несвяст...
Изкуството е само за избрани,
а от Олимп далече виждам аз.
Поредната ми книга се задава,
величие, парици... все е кяр.
А музата? Проклетница такава,
не ще да вдъхновява... Подлагàр*.
Да си върви! Виж – музове и музи,
под път, над път – следя ги с поглед кос.
Венец от лаври... Трънки съм нахлузил...
И вече го докарвам на... Христос...
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* – Диал. Пренебр. подмазвач, подлизурко, угодник, слагач;
© Надежда Ангелова Всички права запазени