А казват, че оставало навеки,
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят,
от гордост ще се пръсна всеки миг,
умра ли – гарантиран ми е раят,
от Бог съм и от дявол по-велик.
Смирено лижа всякакви табани
и дупета – целувам ги в несвяст...
Изкуството е само за избрани,
а от Олимп далече виждам аз. ...