Извива стръмната пътека
под хладна сянка от дървета.
От рано будна е гората,
а слънчев лъч блести в листата.
И в утрото кълвачът чука,
без него тихо ще е тука.
Тревата буйна и цветята
се къпят още във росата.
Със въздух свеж е планината,
над нея – синка в небесата.
Вървя по стръмната пътека,
в душата ми е леко, леко.
© Ани Иванова Всички права запазени
въздухът е свеж и се засмях!