ИЗЛИШНИЯТ ЧОВЕК

... бях някога детенце момчурляче,

а днес съм вече старец белобрад,

да си призная! – често ми се плаче,

че дишам в озверял до ужас свят,

че хлябът е горчив за милиарди

печални мои братя и сестри,

че няма кой от злото да ни варди

и всеки срещнат вика: – Дай пари! –

че гнусни политици ни будалкат,

рисуват Рая с розови бои,

картинката отвсякъде е жалка! –

и аз си знам какво ми предстои,

в България навред цари разруха,

разруха и в човешките души,

и плача аз за тоя, дето духа! –

сълзицата на цял народ суши,

не знам? – във крематориум ли дишам,

или преглъщам Мировата скръб?

Аз бях перце в бюджетния излишък,

невписано в световния калъп!

8 юлий 2023 г.

гр. Варна, 19, 35 ч.