линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
2.06.2013 г., 9:43 ч.  

Излишно 

  Поезия » Друга
567 0 10


Излишно

 

Кръгът огражда центъра на всеки свят.
Защо тогава на поточе ми приличат
въздишките, сълзите, и (понякога) смехът
на равновесията, криещи ме от злините?

Поддържам точките, граничещи с еднаквостта–
(от кал разправят че сме сътворени всички;
излишно е да гледам в липсващото ти
ребро-подобно моето и то издишва свои срички)

и теб ти трябват: дом, постеля, тъмнина и светлина.
С оранжеви конци бродираш (по завивката на здрача)
слънца, утеха, малки книжни хвърчила и пръстчета
които да ти сочат пътя към успеха (храмът е в) на Човека.

Надявам се, че някъде, у някого, в кръга вълшебствата
умеят да прегръщат щедро без (с очите си) да съдят
кому кое е дар от този или онзи дявол или бог

и вярвам, че… Доброто ще ме надживее.

 

______________________

 Музика...

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??