13.12.2018 г., 9:09 ч.

Излишно 

  Поезия
739 4 4

Не паля свещи. Помени не правя.
От памет нямам нужда, за да светя.
Все още имам право на забрава,
а някога и мен ме забравете.

На мъртвите дарявам свободата - 
не са им нужни спомени сълзливи.
Които не живеят на земята,
са в своя собствен свят, различно живи.

И панихиди тежки не отслужвам,
заминали не нося на гърба си.
Защо да ги тревожа с тъжни чувства,
с измислен дълг да тровя участта си!?

Което е било, не се завръща
(или поне, не в същата си форма).
Миражи в дим тамянен не прегръщам,
а показната скръб, не ми е норма.

Живея тук и днес. Не ме съдете,
а озарете с обич световете си.
Замина ли си, свещи не палете.
Не ви е нужна памет, за да светите.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да! Всеки намира път към Бог и как да го почита! Всеки носи в сърцето си своите мъртви. Все си мисля, че те също ни помахват с обич?!?
  • Нещо е излишно, друго не е...
    Поздрав за стиха!
    Буди размисли.
  • на спомените, вещите и емоциите ние придаваме стойност, спомените не са живот, щом са минало, все едно да се грееш на изгаснал огън, това е бягство от живота, а не живот! 5 звезди!
  • За помените, които тук са показни и се превръщат едва ли не в пикник, съм абсолютно съгласна, но спомените...Те светят,топлят, усмихват..."а някога и мен ме забравете." Забрави`!
Предложения
: ??:??