thedac (Димитър Драганов)
873 1129
26.01.2018 г., 14:07 ч.

Излитане 

  Поезия » Философска
381 4 3

Имаме рани. И слепи мечти.
Бъдеще тлее. Всички са жадни.
Може ли някой да разгради,
нашето днес на части съставни?

Знаме се вее – тънка коприна.
Гнили надежди. Стряха разбита.
Тъжните пеят. Злото премина.
„Има ли живи?“, то не попита.

Слънце фалшиво грее лицата.
Ледени хора дават усмивки.
Ние сме живи. Лудият вятър
пак е прострял мръсна завивка.

Имаме рани. Черни, дълбоки.
Мокри сърца. И износени длани.
Аз съм звезда. И блестя едноока.
Нямам лица. И летя без посока.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??