16.10.2011 г., 12:21 ч.

Измама 

  Поезия
971 0 23
Едва ли в принц ще се превърна
в омаята на сън дълбок.
От устните ти нецелунат,
отдавна знам, че съм жабок.
И крякам жабешки във строфи,
когато бие полунощ.
Ти нямаш стъклени пантофи -
аз пò приличам на Гаврош.
Дали си вещица могъща
или пък фея си - не знам.
Красавица насън прегръщам,
а сутрин се събуждам сам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??