Измама

16.02.2019 г., 17:41 ч.

Поезия » Друга

664 0 2

В бясна надпревара със спрялото време.

Часовника цъка, отмерва все наобратно.

Няма ден, няма година, днес идва,

след него и утре, а утре преобръща се в днес!

Светът се върти....все натам,

„Но накъде?” - питам аз бясно.

Сърцето ми бие ли или още е спряло?

Кога съм? И все пак -къде?

Търся душата си, но в мъглата съм сляпа.

Все още съм цяла тук на земята, но душата се лута в задуха, иска да диша!

Светът е измама, щом ние сме живи,

а душата е мъртва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.