6.10.2010 г., 12:10 ч.

Измислена съм... 

  Поезия » Друга
821 0 11

Измислена съм. Нямам име.

Създадена от куп лъжи навярно.

Живея под небе, което все ръми.

Отдавна на вратата нямам праг,

и някъде в небитието все се лутам...

Когато ми е топло, все треперя,

да не загубя топлината в мен...

А точно ... нея нямам, точно нея...

Изгубих я – от лутане – насам, ...натам.

(Дошла с вина, че ...трябва да живея.)

Измислена съм. Не щастлива.

Пребродих се – от край до край,

дано да се намеря...

Изрових се сред куп листа,

изплакани от есента ми.

Измислена съм, нямам име.

Живея напосоки своя свят.

Недосънувана във нечий сън навярно.

Останала е само сянката... след мене.

Измислена съм. Без причина.

Наместо кошмар.

А времето обръща своя ход...

Ще продължава да ме мами,

безкомпромисно.

И все - шамар подир шамар...

Измислена съм. Някак си, без стойност.

Дори да се претегля, не тежа...

Илюзия съм само в нечий поглед ,

във ъгъла на всяка суета...

И някой сбъркал е, че... днес ме има...

За после?! Не, за днес...

За утре – ще съм пясък във пустиня.

Оазисите не издържат без ... вода.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??