Измислени срещи

/Свидна/

Вървя през измислена, стара гора,

птички във нея не пеят,

измислено стискам твойта ръка,

очите ти в моите греят.

Говорим измислено, като една,

(така си говорят душите),

галя измислено твойта коса,

а ти ми избърсваш сълзите.

Измислено питам:"Как си сега?",

а ти отговаряш свенливо:

"Добре съм!Смачкай я тази тъга!

Седни тук до мен мълчаливо!"

Вървя през измислена стара гора

и нищо, че птички не пеят,

тук само живее мойта сестра

и спомени тук оживяват!

На сестра ми Ева!