Измъчен блян
Душата ми, безбрежен свят,
Е пълна като чаша.
Със горест, мъка и печал,
За мене дълго плака.
Душата ми измъчен блян,
За радост пак тъгува,
Покрива тя лице със свян,
Че старост го целува.
(стихосб. "Будна тишина")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация