От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава,
моторния ревящ и кашлящ щум".
Език прехапал вятърът втъкава,
небесна обич, песничка наум –
открадната от птичата му свита,
замлъкнала пред син небесен праг.
Какъв е този вятър, щом не скита,
а шарките повтаря пак и пак? ...