checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
28.09.2010 г., 14:30 ч.

Изоставеният храм 

  Поезия » Любовна
708 0 1





 Ако болката се заличава,
 ако спира някога скръбта...
 След това, какво остава?
 Храм от прах и пустота...

 Свято място, във което
 той до вчера беше Бог,
 но от времето превзето
 избледнява... И без срок

 самотата настанява
 свитата си от тъга.
 Мъка и печал пленява
 храма с мъртва красота.

 А във него шепот жарък.
 Женска фигура мълви...
 Със очи със пламък ярък.
 Във сълзи... До зори...


© Стефка Крушарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??