В стаята влязох, ти се бе покрила
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали,
на тюркоаз взривяващия цвят.
В душата твоя бяха се събрали,
съблазън, откровение и страст.
Полазих те, тъй диво и първично,
обгърнах те и впих се в тебе аз.
Ти се отдаде – беше идилично
усещането от изпит екстаз!!!
© Данаил Таков Всички права запазени